Китайската кухня е с древна, хилядолетна история. Ражда се преди 3000 години, в епохата на династията Шан – още с възникването на китайската цивилизация. 1500 години по-късно възниква кулинарията като самостоятелна дисциплина. Тогава е написана може би най-старата книга в света, посветена на техниките за приготвяне на храна.
Китайската кухня е природосъобразна. В нея много строго се спазват определени принципи на съчетаване на продуктите. През различните сезони на трапезата на китаеца преобладават ту зеленчуковите, ту месните храни, в зависимост от потребностите на човешкия организъм.
Много от ястията на китайската кухня лекуват болести и дори могат да предотвратят тяхното възникване. Китайската кухня е здравословна и диетична, при това без да се гладува!
Китайската кухня впечатлява с невероятното си разнообразие. В нея се вписват традициите на много кулинарни школи. Макар да се спори за техния брой, специалистите разграничават осем:
Съчуанска
Характерен е лютивият вкус и острият, специфичен аромат, получаван от богатото използване на типичната за този влажен район подправка хуа цзяо и паста от ферментирали соеви бобчета “Доу бан цзян”.”Пилешко Гун Бао” и “пиле с необикновен вкус” са ястия, които надминават и най-развихрената европейска фантазия, тук приготвят и твърде екзотични ястия от змии, кучета и маймуни.
Гуандунска
Изобилстват ястията с риби и морски деликатеси, подправени със сос от стриди.
Сучжоу
Специфичният кулинарен стил е задушаването. Вкусът на ястията тук е предимно сладък, а ароматът е тежък за представите на европейците.
Фуцзян
Фуцзянските готвачи са специалисти в приготвянето на сладки блюда, в които се долавя лек кисел вкус. В този район най често използваната подправка са ферментирали червени соеви бобчета.
Анхойска
Анхойската кухня се слави с рецептите за приготвяне на дивеч.
Хунанска
С ястия от пушено месо с много кисел вкус.
Чжъцзянска
В Чжъцзянската кухня са най-много ястията, в които се използва пърженето на продуктите.
Спецификата на китайската кухня се дължи не толкова на странните съчетания на продуктите, колкото на процеса на тяхното обработване.
Само при строго спазване на основните принципи на готвене, които в китайската кухня имат значението на закони, може да се постигне колорита и екзотичния вкус на китайската кухня.
На следващите станици ще може да разгледате и поръчате списък от продукти с екзотични имена,но прекрасни на вкус,характерни за китайската кухня.
Бок чой китайско зеле – използват се не само листата, но и стъблата, които трябва да се готвят малко по-дълго.
Гъби сян гу /шиитаке/ продават се изсушени – преди употреба трябва да се накиснат във вода, за да възстановат формата си. На вкус приличат на нашите печурки.
Гъби му-ър – това е вид дървесни гъби, които могат да бъдат бели, жълти и черни. В България се намират черните – изсушени в пликче или пресовани на плочка. След като постоят във вода увеличават обема си мнотократно. Подходящи са за различни видове гарнитури с ориз или за салата с краставици, морков и пресован чесън.
Гъби “Златни игли” – на вид са златисти, тънки и дълги. Запържени в сусамово олио и гарнирани с бамбукови връхчета и краставица представляват прекрасно предястие.
Бамбукови връхчета – Предлагата се обелени и консервирани. Имат лек, свеж вкус на краставици. Подходящи са за салати или за гарнитури с ориз, също и за ястия с пилешко.
Златна лилия – растение, което също се предлага в сушен вид. Има кафяво-оранжев цвят и специфичен аромат. С лилията се приготвят предимно супи.
Личи – сравнително дребни, кръгли плодове с бодлива обвивка, подобна на тази на кестена. В България могат да се намерят и под формата на компот.
Оризови продукти – оризови стагети, оризово фиде, оризови кори /приличат на корите за баница, използват се за пролетни рулца/. Всички те са много вкусни, диетични и полезни за здравето.
Кълнове – освен широко познатите вече соеви кълнове, в китайскатта кухня се използват кълнове и от различни видове боб и грах. Те са много богати на белтъчини и витамини. Могат да се приготвят и вкъщи, като зърната се накиснат във вода.
Доу фу – това е истинското китайско име на продукта, който ние наричаме “тофу”. Представлява соево сирене или по-скоро извара, която се приготвя от ферментирали соеви зърна. След ферментацията във вода те се смилат, прецеждат и варят. Получената гъста смес се налива в квадратни форми и се оставя да се втвърди. Може да се купи прясна или сушена. В Китай приготвят доу фу, като го варят, пържат или задушават.